събота, 31 август 2013 г.

It´s Wedding Time!

Явно август месец се е наложил като месец на сватбите. Мисля, че почти всички сватби, на които съм присъствала, включително и моята, са били именно през този летен отпускарски месец, когато хубавото време позволява да прекараш страхотния празник под открито небе в компанията на весели безгрижни хора. И така последните дни ми се наложи да направя поздравителни картички за три сватби, на една от които присъствах и аз, а общото между трите, беше избора от поръчителите на картичките на картинката със сладурите от печатите на Мо. Резултатът:

Опаковани добре в подходяща кутийка двойка номер 1 отпътува за Италия.




Двойка номер 2 отлетя за България. Всъщност нея я показах вече и в предишен пост.



 И двойка номер 3 остана да радва притежателите си тук в Мюнхен.




Искам да включа този ми проект в предизвикателството на Card Mania - Ribbon , защото именно тук при него изхабих едно доста голямо количество панделка. :)

Thank You!

Докато течаха промените и новостите в живота ни, за които писах по назад, едно приятелско семейство беше през цялото време до нас подкрепяше ни в идеите ни и никога не ни отказа помощ, а докато търсихме жилище не се поколебаха да ни приютят за месец, дори два. Едва ли щяхме да успеем без тяхната подкрепа. Разбира се няма как да им се отплатим за това, все пак затова са приятелите- в нужда наистина се познават, както се казва. И въпреки това им подготвихме малка изненада, поканихме ги на обяд, а аз подготвих ето тази благодарствена картичка.



Не исках да пропускам предизвикателството при Sami Stamp- Anything goes, затова реших да използвам печата им "Birds On My Toes", който бяха поставили като незадължително условие. Реших, че птичето е подходящо за моя случай и съчетах поводите. 

Използвала съм амбалажна хартия, дизайнерска хартия, състаряване с дистрес мастило Античен лен- напоследък май почти само него използвам, цветята са опит да повторя наученото от Violet Cloudlet за ръчно правени цветя, а сухите клонки ги измъкнах от едно букетче, събирано по бреговете на Адриатическо море в Хърватия.

понеделник, 26 август 2013 г.

Винтидж, винтидж, винтидж

Обожавам винтидж стила, напоследък все повече и повече. И все повече залитам в посока опити за правене на такива картички, пликове, състаряване на предмети, кутии, преобразяване на скринове и какво ли още не, намерено по магазините, забравено в някой шкаф или изровено на някой битак. Надявам се напоследък и все повече да показвам такива мои творби, защото правенето им ми доставя истинско удоволствие- особено цапането с дистрес мастилата и мазането с акрилните боички.
И двете ми произведения, които показвам в този пост, не са правени специално за някое предизвикателство, но пък съвпаднаха с това при TokBobok по време и тема и много искам да покажа поне плика за пари там. Разбира се той е все още малко далеч от представите ми за картичка, извадена от бабиния скрин, но и целта ми не беше съвсем такава. По-скоро при правенето му си представях две прекрасни млади щури влюбени лица и се опитах да я направя хем малко закачлива, подходяща за тях, хем и не дотолкова сладникава. И ето резултата:



Ще пусна картичката и при Sami Stamps в предизвикателството им Anything goes!

А ето и скринчето- отново винтидж стилът ме обсеби. Всъщност виновна е една брошурка на Kaisercraft, която разглеждах преди много време и в която бяха сложени снимки на такива скринчета. Толкова се влюбих в тях, че сега чакам само възможността да се захвана с направата на още и още такива. Скринчето е от дърво, закупено от Икеа.За направата му съм използвала дизайнерска хартия, дистрес мастила и куп декоративни елементи.





неделя, 25 август 2013 г.

CANDYTIME!

Здравейте ,

Изминаха повече от 2 месеца, в които бях позанемарила блогърското си участие и само ви следях, но пък поддържах форма с някоя- друга поръчка. Разбира се не е същото като да споделям тук своите виждания, творения и мисли с вас и да правя това, което ми е на сърце и ме прави истински щастлива, ето затова отново се завръщам и искам да отбележа това мое завръщане с вас с моята първа почерпка. Много съм развълнувана и нямам търпение да разглеждам красотите ви, които ще поставите в моето предизвикателство.

Какъв е поводът? Новото начало. Изобщо в живота. Или по-скоро новото начало на едно не дотолкова ново място за семейството ми- най-вече за мен и мъжа ми. След известно време колебание, дълго лутане и премисляне и 2 години на българска земя отново се завърнахме в Мюнхен. Този път обаче не като студенти или безгрижна двойка, прекарваща свободното си време по планински пътеки, хижи и екскурзии, а като семейство с дете и с куп отговорности. Синът ни прекара първите си 2 години в България, което беше добър старт за него, а ние получихме огромната помощ на бабите, която в известни дози е наистина страшно полезна и в момента това е нещото, което много ни липсва. Ние израстнахме и решихме кое би било най-доброто за нас и детето. Обичаме България, българския роден език, хубавото време, вкусната храна, обичаме родителите, всичко свързано с нас и със спомените от детството ни.
Обичаме Мюнхен, красивите езера и замъци наоколо, близоста на приказните Алпи, баварската кухня и традиции, уникалните спомени с приятелите ни, спокойствието и сигурността. Това е то съдбата на емигранта, живял дълго зад граница- в един момент понятието мой дом е вече толкова неопределено и се чувстваш толкова раздвоен, че единственото, което ти остава е да търсиш само себе си. Но нека не се впускам в подробности и размишления, разбира се всяко толкова важно решение си е строго индивидуално...

И ето ни отново тук на немска земя сред немска реч, стари добри приятели и нови възможности. И разбира се в нов дом. С лично мое ново кътче за майсторене, скромно, но подредено и напълно в готовност за предизвикателства.


Оттук и темата- Нов Дом, по която нямам търпение да видя вашите творения.
Имате 3 седмици до 15.09, след което ще определя картичката, която най-много ме е впечатлила и ще получи своята награда- комплект винтидж дизайнерско блокче, печат и декоративни елементи, лично от мен в седмицата преди 21.09, когато ще съм си в родния Пловдив.


Очаквам картичките ви!

Поздрави,
София

P.S. Разбира се нямам нищо против, ако някой реши да ми прати творението си. Пишете ми, за да ви дам пощенски адрес. :)